Идеите на баща ми са актуални и днес
Алейда Гевара е родена през 1960 година Тя е най-голямото дете на Ернесто " Че " Гевара и втората му брачна половинка Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, по този начин и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на татко си в здравната специалност. Майка на две дъщери.
" Ако не се бориш за хората, преставаш да съществуваш "
- Първо бих желал да ви поздравявам с " добре пристигнала " в България. Нека стартираме с мотива за вашето посещаване и какво се чака да се случи този уикенд.
- Поканена съм от Асоциацията за другарство с Куба, а упованието от събитието е да разберем по какъв метод по-лесно да стигнем до хората, по какъв начин да прекъснем тази линия на дезинформация. Трябва да се поддържа една работна линия, да се борим за истината.
- Това в действителност е огромен проблем. А с какво Куба е по-различна от това, което ние виждаме в така наречен Запад?
- Почти във всичко Куба се разграничава от това преобладаващо мнение на Запад. Преди всичко доста ме нервира тази дума " режим ". Не знам по какъв начин е на български, само че на испански тази дума има доста унизително значение. Ние сме общество, което си организира избори - даже може би по-демократични, в сравнение с в останалия свят. Ние нямаме изборни партии, а непосредствено народът избира и гласоподава. Имаме постоянно поради тяхното мнение. Те вършат своите оферти и желаят индивидът, който избират, да съставлява техните ползи. Ние организираме локални избори на всеки две години и половина и на всеки пет години организираме общи избори. Сега сега сме в предизборна конюнктура за национални избори в Куба.
- Какво е ситуацията сега в Куба? Това лято имаше доста тежък вихър, който мина през острова, и тук нямаме доста информация какво става там.
- Това е един дълъг, водоравен остров и ураганът мина през цялата северна част на страната. Той беше от пета степен - това е най-силната степен. Вятърът беше с 300 км/ч. Вече съвсем се възстановихме. Цялото електричество е възобновено. Защото имаше дни наред, когато нямаше ток. Трябва да знаете, че това е тропическа страна, с малко запаси. Блокадата на Съединени американски щати също дава тежко отражение. Когато би трябвало да купим ел. кабели да вземем за пример, няма кой да ти ги продаде, тъй като ги е боязън от законите на блокадата, които в действителност въздействат върху трети страни. Всяка компания е глобена с сред 3 и 5 млн. $ или пък й се не разрешава да продава свои артикули в Щатите. Кубинският пазар е 8,5 милиона души, до момента в който този на Съединени американски щати е над 300. Тази мъничка страна Куба, която е от Третия свят, и онази страна от така наречен Първи свят, с цялото благосъстояние, което има... Естествено, че една трета страна, като загуби пазара на Съединени американски щати, е доста по-болезнено за нея. Резултатът е, че не ни продават нищо. Представете си тази обстановка, в която ние пострадахме толкоз тежко от това естествено злополучие - най-малко тогава трябваше да разрешат да ни продадат, само че даже тогава не ни разрешиха. Въпреки това има доста огромна взаимност - Русия ни оказа помощ, Венецуела, Еквадор, Боливия... Ние възстановихме на практика цялата страна, само че имаше острови в Карибите, които бяха по-зле от нас - Пуерто Рико да вземем за пример, където мина още един циклон и към момента в Пуерто Рико към 10% от популацията няма електричество. Ние имахме опция да помогнем на Пуерто Рико, само че защото те са колония на Съединени американски щати, държавното управление на Съединени американски щати не ни позволи. Това е доста тежко - да знаеш, че можеш да окажеш помощ и да не ти разрешат. Всички тези неща ни карат да се борим против блокадата и също по този начин да се борим за независимостта на Пуерто Рико.
- Освен неприятните връзки със Съединени американски щати, какви други провокации има сега пред Куба и към какво се стреми тя?
- Трябва доста неща да подобрим. Имаме огромен проблем с градския превоз, имаме проблем с жилищата, най-много в селските региони. Трябва да подобрим лечебните заведения, защото огромна част от тях към този момент доста години са в употреба. Много е мъчно да се обнови технологията в Куба. Развиваме доста научната активност. Имаме към този момент ваксина срещу рака на простатата и белия дроб. Ваксина! Правим доста забавни проучвания, в околните години - в случай че държавното управление на САщ напълно не полудее и не ни нападна - Куба евентуално ще се трансформира в един от най-важните научни полюси на планетата. Имаме голямо развиване в тази сфера. Ще продължим да подобряваме обществото, тъй като никое общество, издигнато от мъже и дами, не е съвършено. Много е значимо да работим с младите, с новите генерации. Тези младежи, те са бъдещето на революцията.
- А вие самата с какво се занимавате сега?
- Аз съм алерголог-педиатър. Работя в болничното заведение " Уилям Солер " в Хавана. Иначе доста малко запознат съм дипломация. Аз споделям всичко, което мисля доста умерено. Нямам изключително самообладание обаче. Търпелива съм единствено с децата, само че в никакъв случай с родителите на децата. Опитвам се просто да изясня нещата към Куба. Тук доскоро от една телевизия ми взеха изявление - Боже мой, единствената информация, която имаше тази жена, беше една книга срещу моя татко и изобщо срещу Куба! И аз й споделих, ти не можеш да се подготвиш единствено с един текст, би трябвало да намериш малко повече информация. А тя единствено върху тази книга ми задаваше въпроси. Разбира се, че трябваше да й кажа някои по-силнички неща като " Дъще, приказваш нелепости ". Понякога човек се ядосва на такива неща. Например вижте какво ми споделя - че в Куба имало концентрационни лагери, че имало хиляди безследно изчезнали, хора, затворени без съд.
Аз запитвам: " Кажи ми името на един " и тя не може да каже, несъмнено. Ако търсиш такава информация, най-малко ревизира дали е истина. Поне едно име ми кажи, хайде! Аз ще ти кажа истината, само че най-малко дай ми името. Не ми даде нито едно, тъй като няма такова нещо. Ако през днешния ден в Куба има един безследно липсващ, полицията ще изрови земята да го търси. Разбира се, има закононарушения, както на всички места, само че няма нито едно закононарушение, оставено ненаказано. Ако не сме изпълнили единствено един закон, държавното управление на Съединени американски щати незабавно ще го употребява против нас. Не можем да си позволим нито една неточност в тази посока. Имаше при нас един, който не искаше да яде в пандиза. Опитахме всичко, само че очевидно не беше добре душевен индивидът или някой го манипулираше. И когато един човек в Куба умира, тъй като не желае да яде, това е огромна вест. А какъв брой хора умират в тяхната страна от апетит и никой не чува за тях? Това са тези вести, които се употребяват, с цел да преиначат всеки един развой.
- Дори сега ви упрекват в потребление на някакво акустично оръжие в Хавана...
- Ето, следващата нелепост. Дори самите американски учени не знаят какво тъкмо се е случило. Защото няма такова нещо. Те са такива изобретатели - в случай че те не могат да схванат, то по какъв начин бихме могли ние да създадем такова оръжие?
- А по какъв начин виждате към сегашен ден концепциите на татко си, виждате ли ги в Куба осъществени и виждате ли поле за реализация в останалия свят?
- В Куба към момента имаме доста неща да внедрим от него. Неща, които татко ми е споделил през 1965-та година, и още не са направени. В този смисъл би трябвало доста да се работи. А в света следим жестоки обстановки - разликите сред богати и небогати стават все по-големи, по тази причина наличието на Че е непрекъснато. Ако видиш какво е написал татко ми през 1966 година, че Куба би трябвало да сътвори един, два, три, доста Виетнами. Ако в написаното замениш Виетнам с Ирак или Сирия, обстановката е напълно същата, това се случва и през днешния ден. Баща ми споделяше, че държавното управление на Съединени американски щати употребява войната, с цел да се опита да смаже позива за независимост на народите. Не бива да се опасяваме от войните, това е истината. Днес употребяват тази брутална мощ, с цел да накарат хората да млъкнат. Когато един народ не извършва това, което желаят Щатите, те ще си измислят каквото си желаят, единствено и единствено да го нападат. Ето Ирак, Иран... Как ще ми кажеш на мен да нямам оръжия за всеобщо заличаване, откакто ти си единственото държавно управление в света, което е употребило такива оръжия против различен народ? С какъв морал го казваш това? Защо ти можеш да ги имаш, а аз не? Най-добре никой да няма такива оръжия, несъмнено, само че в случай че ти ги имаш и ги използваш, ти си минимум заслужен да ми кажеш на мен аз да ги нямам. Ако светът продължава да мълчи пред всички тези маневри и игрички от страна на Съединени американски щати, за жалост той просто ще престане да съществува. При всички тези промени в климата и да вземем за пример наводнения тук-там, които в никакъв случай не са се наводнявали. Но силата не се губи, тя се трансформира. Всички бомби, които си позволихме - къде е тази сила? Тя се трансформира в естествени бедствия и няма реакция от никого за всичко това. Европа е единственият континент на света, който е страдал от две международни войни. Колко човешки загуби са това? И вие продължавате да не реагирате!? Защото в този момент още веднъж ще ви употребяват. Няма реакция. Това е едно от нещата, които доста ме безпокоят. Говорят за независимост на изразяването. Къде е тази независимост? Ако никой даже не знае какво тъкмо се случва поради неприятната информация, по кое време един човек е свободен? На първо място, когато е задоволително просветен, с цел да може да се отбрани, с цел да не могат да го лъжат. И на второ място, когато има информация, която му позволява да реагира.
- Какви са вашите наблюдения върху лявото по света, пък и в Куба, в този момент, когато няма Съветски съюз, когато няма общ блок?
- За страдание в последните години виждам, че като че ли сме се пулверизирали. Една комунистическа партия внезапно се раздели на четири. И се питаш какво става, нали имате общи цели въпреки всичко? Ако ти казваш, че си болшевик или от левицата, кои са твоите ползи? Твоят народ да живее по-добре, да има почтено жилище, да има работа, да има съответно и налично опазване на здравето, да има гратис обучение - това са общи полезности и цели. Защо се разделяме тогава? Ако ти не постигнеш тези общи цели, то спираш да съществуваш. Ако не си разпознат от народа си, защо служиш? Можеш да имаш най-хубавите интелектуалци на света, само че в случай че не си в положение да си на страната на народа си, когато една фабрика я затварят, ти не си в положение да защитиш един служащ, който го изваждат от къщата му или губи работата си. Ако народът не може да те допре, тогава ти не съществуваш, какъв водач си ти и каква партия? Това е един от главните проблеми, които имаме в действителността - разделянето на късчета. Вече така и така сме малко, в случай че още ни разделят, каква мощ ще имаме? И също така, в случай че не се идентифицираш с народа си, не съществуваш. За кого се бориш тогава? Това е фундаментално. Трябва да признаеш кои са хората, за които се бориш. това е нещо, за което би трябвало съществено да работим.
- Тази година се навършват 50 години от гибелта на татко ви. В подтекста на изявлението, за което говорихте по-рано, какъв е вашият спомен от него? И какво мислите, че би желал да ни каже той в днешната обстановка?
- На първата част от въпроса - доста малко са ми спомените. Аз бях дребна, когато баща изчезна от живота ми. Научих се да го познавам и да го обичам от майка ми и от неговите другари. Малко мемоари имам. Спомням си един човек, който се разхожда у дома, само че не си припомням лицето му. Знам, че това е татко ми, тъй като по този начин ми споделят. Освен това аз съм най-голямата щерка, би трябвало да се грижа за по-малките, би трябвало да се държа добре, това ми споделя той. То е като някакъв проблясък в паметта. Най-хубавият ми спомен е една вечер, когато татко ми беше в стаята с майка ми. Тя държеше брат ми, който беше още бебе, на рамото си. Баща ми беше с военна униформа и докосваше главата на бебето. Не виждах лицето му, само че помня тази ръка, която гали главичката на бебето. Много деликатност би трябвало да е имало в този жест, с цел да може едно момиченце на 4-5 години да го запомни. Това е обликът, който съм запазила. Когато бях на 17 години, майка ми ми даде един ръкопис. Не ми сподели кой го е написал. Аз започнах да го чета и толкоз ми хареса това момче. И чета, чета и си споделям " но чакай малко, това е татко ми ". Почти се влюбих в момчето, което го беше написало. само че това беше татко ми. И той беше доста по-близко до мен в оня миг, тъй като той е бил млад, когато го е писал - също както и аз. Това бяха пътните му бележки по време на пътуванията му из Латинска Америка. Всъщност би трябвало да си спомняме за него през днешния ден, давам отговор на втората част на въпроса, би трябвало да го учим. Аз постоянно предлагам да се чете това, което той е написал. Не това, което трети лица са писали, че той е мислил или какво споделил. Това момче на 17 да вземем за пример, нещата, които е написало. Така че би трябвало да се търсят неговите книги. нашият Център за проучване на Че е разгласил 16 такива книги, някои неиздадени. Публикувани са и от австралийско издателство на британски и испански. Има ги на турски, немски, италиански, на доста езици. Превеждайте ги и на български.
Виж всички публикации от Георги Христов-->
" Ако не се бориш за хората, преставаш да съществуваш "
- Първо бих желал да ви поздравявам с " добре пристигнала " в България. Нека стартираме с мотива за вашето посещаване и какво се чака да се случи този уикенд.
- Поканена съм от Асоциацията за другарство с Куба, а упованието от събитието е да разберем по какъв метод по-лесно да стигнем до хората, по какъв начин да прекъснем тази линия на дезинформация. Трябва да се поддържа една работна линия, да се борим за истината.
- Това в действителност е огромен проблем. А с какво Куба е по-различна от това, което ние виждаме в така наречен Запад?
- Почти във всичко Куба се разграничава от това преобладаващо мнение на Запад. Преди всичко доста ме нервира тази дума " режим ". Не знам по какъв начин е на български, само че на испански тази дума има доста унизително значение. Ние сме общество, което си организира избори - даже може би по-демократични, в сравнение с в останалия свят. Ние нямаме изборни партии, а непосредствено народът избира и гласоподава. Имаме постоянно поради тяхното мнение. Те вършат своите оферти и желаят индивидът, който избират, да съставлява техните ползи. Ние организираме локални избори на всеки две години и половина и на всеки пет години организираме общи избори. Сега сега сме в предизборна конюнктура за национални избори в Куба.
- Какво е ситуацията сега в Куба? Това лято имаше доста тежък вихър, който мина през острова, и тук нямаме доста информация какво става там.
- Това е един дълъг, водоравен остров и ураганът мина през цялата северна част на страната. Той беше от пета степен - това е най-силната степен. Вятърът беше с 300 км/ч. Вече съвсем се възстановихме. Цялото електричество е възобновено. Защото имаше дни наред, когато нямаше ток. Трябва да знаете, че това е тропическа страна, с малко запаси. Блокадата на Съединени американски щати също дава тежко отражение. Когато би трябвало да купим ел. кабели да вземем за пример, няма кой да ти ги продаде, тъй като ги е боязън от законите на блокадата, които в действителност въздействат върху трети страни. Всяка компания е глобена с сред 3 и 5 млн. $ или пък й се не разрешава да продава свои артикули в Щатите. Кубинският пазар е 8,5 милиона души, до момента в който този на Съединени американски щати е над 300. Тази мъничка страна Куба, която е от Третия свят, и онази страна от така наречен Първи свят, с цялото благосъстояние, което има... Естествено, че една трета страна, като загуби пазара на Съединени американски щати, е доста по-болезнено за нея. Резултатът е, че не ни продават нищо. Представете си тази обстановка, в която ние пострадахме толкоз тежко от това естествено злополучие - най-малко тогава трябваше да разрешат да ни продадат, само че даже тогава не ни разрешиха. Въпреки това има доста огромна взаимност - Русия ни оказа помощ, Венецуела, Еквадор, Боливия... Ние възстановихме на практика цялата страна, само че имаше острови в Карибите, които бяха по-зле от нас - Пуерто Рико да вземем за пример, където мина още един циклон и към момента в Пуерто Рико към 10% от популацията няма електричество. Ние имахме опция да помогнем на Пуерто Рико, само че защото те са колония на Съединени американски щати, държавното управление на Съединени американски щати не ни позволи. Това е доста тежко - да знаеш, че можеш да окажеш помощ и да не ти разрешат. Всички тези неща ни карат да се борим против блокадата и също по този начин да се борим за независимостта на Пуерто Рико.
- Освен неприятните връзки със Съединени американски щати, какви други провокации има сега пред Куба и към какво се стреми тя?
- Трябва доста неща да подобрим. Имаме огромен проблем с градския превоз, имаме проблем с жилищата, най-много в селските региони. Трябва да подобрим лечебните заведения, защото огромна част от тях към този момент доста години са в употреба. Много е мъчно да се обнови технологията в Куба. Развиваме доста научната активност. Имаме към този момент ваксина срещу рака на простатата и белия дроб. Ваксина! Правим доста забавни проучвания, в околните години - в случай че държавното управление на САщ напълно не полудее и не ни нападна - Куба евентуално ще се трансформира в един от най-важните научни полюси на планетата. Имаме голямо развиване в тази сфера. Ще продължим да подобряваме обществото, тъй като никое общество, издигнато от мъже и дами, не е съвършено. Много е значимо да работим с младите, с новите генерации. Тези младежи, те са бъдещето на революцията.
- А вие самата с какво се занимавате сега?
- Аз съм алерголог-педиатър. Работя в болничното заведение " Уилям Солер " в Хавана. Иначе доста малко запознат съм дипломация. Аз споделям всичко, което мисля доста умерено. Нямам изключително самообладание обаче. Търпелива съм единствено с децата, само че в никакъв случай с родителите на децата. Опитвам се просто да изясня нещата към Куба. Тук доскоро от една телевизия ми взеха изявление - Боже мой, единствената информация, която имаше тази жена, беше една книга срещу моя татко и изобщо срещу Куба! И аз й споделих, ти не можеш да се подготвиш единствено с един текст, би трябвало да намериш малко повече информация. А тя единствено върху тази книга ми задаваше въпроси. Разбира се, че трябваше да й кажа някои по-силнички неща като " Дъще, приказваш нелепости ". Понякога човек се ядосва на такива неща. Например вижте какво ми споделя - че в Куба имало концентрационни лагери, че имало хиляди безследно изчезнали, хора, затворени без съд.
Аз запитвам: " Кажи ми името на един " и тя не може да каже, несъмнено. Ако търсиш такава информация, най-малко ревизира дали е истина. Поне едно име ми кажи, хайде! Аз ще ти кажа истината, само че най-малко дай ми името. Не ми даде нито едно, тъй като няма такова нещо. Ако през днешния ден в Куба има един безследно липсващ, полицията ще изрови земята да го търси. Разбира се, има закононарушения, както на всички места, само че няма нито едно закононарушение, оставено ненаказано. Ако не сме изпълнили единствено един закон, държавното управление на Съединени американски щати незабавно ще го употребява против нас. Не можем да си позволим нито една неточност в тази посока. Имаше при нас един, който не искаше да яде в пандиза. Опитахме всичко, само че очевидно не беше добре душевен индивидът или някой го манипулираше. И когато един човек в Куба умира, тъй като не желае да яде, това е огромна вест. А какъв брой хора умират в тяхната страна от апетит и никой не чува за тях? Това са тези вести, които се употребяват, с цел да преиначат всеки един развой.
- Дори сега ви упрекват в потребление на някакво акустично оръжие в Хавана...
- Ето, следващата нелепост. Дори самите американски учени не знаят какво тъкмо се е случило. Защото няма такова нещо. Те са такива изобретатели - в случай че те не могат да схванат, то по какъв начин бихме могли ние да създадем такова оръжие?
- А по какъв начин виждате към сегашен ден концепциите на татко си, виждате ли ги в Куба осъществени и виждате ли поле за реализация в останалия свят?
- В Куба към момента имаме доста неща да внедрим от него. Неща, които татко ми е споделил през 1965-та година, и още не са направени. В този смисъл би трябвало доста да се работи. А в света следим жестоки обстановки - разликите сред богати и небогати стават все по-големи, по тази причина наличието на Че е непрекъснато. Ако видиш какво е написал татко ми през 1966 година, че Куба би трябвало да сътвори един, два, три, доста Виетнами. Ако в написаното замениш Виетнам с Ирак или Сирия, обстановката е напълно същата, това се случва и през днешния ден. Баща ми споделяше, че държавното управление на Съединени американски щати употребява войната, с цел да се опита да смаже позива за независимост на народите. Не бива да се опасяваме от войните, това е истината. Днес употребяват тази брутална мощ, с цел да накарат хората да млъкнат. Когато един народ не извършва това, което желаят Щатите, те ще си измислят каквото си желаят, единствено и единствено да го нападат. Ето Ирак, Иран... Как ще ми кажеш на мен да нямам оръжия за всеобщо заличаване, откакто ти си единственото държавно управление в света, което е употребило такива оръжия против различен народ? С какъв морал го казваш това? Защо ти можеш да ги имаш, а аз не? Най-добре никой да няма такива оръжия, несъмнено, само че в случай че ти ги имаш и ги използваш, ти си минимум заслужен да ми кажеш на мен аз да ги нямам. Ако светът продължава да мълчи пред всички тези маневри и игрички от страна на Съединени американски щати, за жалост той просто ще престане да съществува. При всички тези промени в климата и да вземем за пример наводнения тук-там, които в никакъв случай не са се наводнявали. Но силата не се губи, тя се трансформира. Всички бомби, които си позволихме - къде е тази сила? Тя се трансформира в естествени бедствия и няма реакция от никого за всичко това. Европа е единственият континент на света, който е страдал от две международни войни. Колко човешки загуби са това? И вие продължавате да не реагирате!? Защото в този момент още веднъж ще ви употребяват. Няма реакция. Това е едно от нещата, които доста ме безпокоят. Говорят за независимост на изразяването. Къде е тази независимост? Ако никой даже не знае какво тъкмо се случва поради неприятната информация, по кое време един човек е свободен? На първо място, когато е задоволително просветен, с цел да може да се отбрани, с цел да не могат да го лъжат. И на второ място, когато има информация, която му позволява да реагира.
- Какви са вашите наблюдения върху лявото по света, пък и в Куба, в този момент, когато няма Съветски съюз, когато няма общ блок?
- За страдание в последните години виждам, че като че ли сме се пулверизирали. Една комунистическа партия внезапно се раздели на четири. И се питаш какво става, нали имате общи цели въпреки всичко? Ако ти казваш, че си болшевик или от левицата, кои са твоите ползи? Твоят народ да живее по-добре, да има почтено жилище, да има работа, да има съответно и налично опазване на здравето, да има гратис обучение - това са общи полезности и цели. Защо се разделяме тогава? Ако ти не постигнеш тези общи цели, то спираш да съществуваш. Ако не си разпознат от народа си, защо служиш? Можеш да имаш най-хубавите интелектуалци на света, само че в случай че не си в положение да си на страната на народа си, когато една фабрика я затварят, ти не си в положение да защитиш един служащ, който го изваждат от къщата му или губи работата си. Ако народът не може да те допре, тогава ти не съществуваш, какъв водач си ти и каква партия? Това е един от главните проблеми, които имаме в действителността - разделянето на късчета. Вече така и така сме малко, в случай че още ни разделят, каква мощ ще имаме? И също така, в случай че не се идентифицираш с народа си, не съществуваш. За кого се бориш тогава? Това е фундаментално. Трябва да признаеш кои са хората, за които се бориш. това е нещо, за което би трябвало съществено да работим.
- Тази година се навършват 50 години от гибелта на татко ви. В подтекста на изявлението, за което говорихте по-рано, какъв е вашият спомен от него? И какво мислите, че би желал да ни каже той в днешната обстановка?
- На първата част от въпроса - доста малко са ми спомените. Аз бях дребна, когато баща изчезна от живота ми. Научих се да го познавам и да го обичам от майка ми и от неговите другари. Малко мемоари имам. Спомням си един човек, който се разхожда у дома, само че не си припомням лицето му. Знам, че това е татко ми, тъй като по този начин ми споделят. Освен това аз съм най-голямата щерка, би трябвало да се грижа за по-малките, би трябвало да се държа добре, това ми споделя той. То е като някакъв проблясък в паметта. Най-хубавият ми спомен е една вечер, когато татко ми беше в стаята с майка ми. Тя държеше брат ми, който беше още бебе, на рамото си. Баща ми беше с военна униформа и докосваше главата на бебето. Не виждах лицето му, само че помня тази ръка, която гали главичката на бебето. Много деликатност би трябвало да е имало в този жест, с цел да може едно момиченце на 4-5 години да го запомни. Това е обликът, който съм запазила. Когато бях на 17 години, майка ми ми даде един ръкопис. Не ми сподели кой го е написал. Аз започнах да го чета и толкоз ми хареса това момче. И чета, чета и си споделям " но чакай малко, това е татко ми ". Почти се влюбих в момчето, което го беше написало. само че това беше татко ми. И той беше доста по-близко до мен в оня миг, тъй като той е бил млад, когато го е писал - също както и аз. Това бяха пътните му бележки по време на пътуванията му из Латинска Америка. Всъщност би трябвало да си спомняме за него през днешния ден, давам отговор на втората част на въпроса, би трябвало да го учим. Аз постоянно предлагам да се чете това, което той е написал. Не това, което трети лица са писали, че той е мислил или какво споделил. Това момче на 17 да вземем за пример, нещата, които е написало. Така че би трябвало да се търсят неговите книги. нашият Център за проучване на Че е разгласил 16 такива книги, някои неиздадени. Публикувани са и от австралийско издателство на британски и испански. Има ги на турски, немски, италиански, на доста езици. Превеждайте ги и на български.
Виж всички публикации от Георги Христов-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ